Анотация

Ако има класика, то “Алиса” е класиката на класиките. Защото макар да минава за детска приказка, книгата на Луис Карол е и за “пораснали” деца.

• Рейтинг: (311)
• Мнения за книгата (2)

• Година на издаване: 2007
• Брой на страници: 240
• Корици: твърди
• Език: български
• Тегло: 278 грама
• Размери: 21x12
• ISBN: 9545286083
• Наличност: в книжарница
• Доставка: 7 дни

Луис Карол

Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън, роден на 27 януари 1832 в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото - Чарлз - в чест на баща му, второто - Лютуидж - в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената "Чарлз Лютуидж" на латински, откъдето се получило "Каролус Лудвикус". След това им сменил местата и превел "Лудвикус Каролус" обратно на английски. Получило се "Луис Карол". Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.

Също като баща си Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса той получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставяло условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, то трябвало да напуснат колежа. Доктор Доджсън (така го наричали приятелите и учениците му) приел тези условия. Той даже започнал да се готви за приеманено на свещенически сан, но се отказал по средата. Боял се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания - писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесвал) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се считали неподобаващи за свещеник.

Скоро в Оксфорд свикнали с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той бил ексцентричен и затворен човек. Най-комфортно се чувствал сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезвало.

Неговото най-известно произведение е "Алиса в страната на чудесата" ("Alice in Wonderland", публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от "Алиса в огледалния свят" ("Through the Looking Glass"), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува "Phantasmagoria and Other Poems", интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема "The Hunting of the Snark"; през 1885 се появява "A Tangled Tale", предвидена да провокира интереса на децата към математиката.

Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън имал още една страст - подобно на Белия Рицар, той непрекъснато изобретявал разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират ширко приложение. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепвали с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той е запаметил с тяхна помощ "пи" до седемдесет и първия знак!) и много други.

Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, където е заминал при сестра си за коледната ваканция. Там е и погребан. На гроба му има обикновен бял кръст.

Ревюта

Питал съм се дали има хора, които не са чели „Алиса”. За съжаление днес те сигурно не са малко, което е тъжно, защото това е една от най-прекрасните „детски книги за възрастни”. Луис Карол ни показва света на възрастните с тяхното вечно бързане, с часовниците и белите ръкавици, с постоянното недоволство от децата, които ту са много малки, ту са вече големи, с абсолютно неоправданите в очите на наследниците им нервни изблици. Как оцеляват малките човеци? С много въображение, смях, песни и мъничко магия... А може би най-добре е да попитате Алиса.

Владимир Бочев - Хеликон, София - Витоша