Възраждане" /в съавт., 1997/, "Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство"/2002/, "Йордан Вълчев. Личност и дело. Време и съвременници"/2005/, "Моите полудневници"/2006/.

"ДРУГОТО ЛИЦЕ НА ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА" допълва постигнатото от автора в досегашните му изследвания, но актуализира и нови задачи пред възрожденистиката. Изданието е съставено от три относително самостоятелни "книги". Онова, което ги сближава, е, че и трите имат справочен характер, че са посветени на явления, които, строго погледнато, не са "литература", но са неотделими от нейното социално битие и рецепция. Това мотивира избора на заглавието, чийто смисъл по-точно би могъл да бъде "Три от неизявените лица на българската възрожденска литература".