Анотация

"... това е история, в която можеш да огледаш себе си, написана на език, който да припознаеш, със запомнящи се образи, които да заобичаш, за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж, както се препрочитат любими книги.

• Рейтинг: (245)
• Мнения за книгата (0)

• Година на издаване: 2006
• Брой на страници: 192
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 219 грама
• Размери: 20x13
• ISBN: 9546499773
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Теодора Димова

националност:

българка

рожденна дата:

1960

Теодора Димова е родена през 1960 в София. Завършва английска филология в СУ "Кл. Охридски". Първата й пиеса "Фюри" печели през 1987 година награда на конкурс в БНР. През 1999 е публикувана в сборника Нова българска драма.

Следват пиесите "Стая №48" , "Ерикепайос", "Калвадос, приятелю" - публикувана в "Литературен вестник", записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите "Игрила" (публикувана в сп. "Глас"), "Платото", "Неда и кучетата". През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й "Стопър" печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й "Замъкът Ирелох" печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.

Поставени пиеси:

"Игрила" - реж- Елена Панайотова, Театър "Сълза и смях" - 1999.

"Платото" - реж. Величка Нейчева, ДТ Кърджали - 2000

"Стопър" - реж. Георги Михалков, Военен театър 2000

"Замъкът Ирелох" - реж. Георги Михалков, Младежки театър 2001

През май 2001 излиза първият и роман "Емине". Поради огромния интерес към него предстои второто му издание от ИК "Жанет -45". Ето и някои от отзивите за него:

"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. "

Силвия Чолева, Литературен вестник

"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. "

Милена Кирова, в-к КУЛТУРА

"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. "

Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ

"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. "

в-к "Стандарт"

"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... "

Елена Кръстева, в-к МОНИТОР

"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. "

в-к ДНЕВНИК

"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. "

Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ

Ревюта

Магически наратив. Думите на Теодора Димова са като белите камъчета на Хензел. Увличат те, водят те по непознати пътища, приканват те да пристъпиш в тайнствени обители, в душата на Яна Илинда. Тая жена, която откъсва живота от себе си и се обръща, и тръгва, без да спира, защото е призована, да търси, да гони този, който я нарича по име, но не може да я гледа, желае я, но я отблъсква и ние вървим с нея, следваме я все по-надалеч, по-навътре в собствената си душа.

Николина Бочева, Хеликон София - Витоша