И двамата смятаме, че за да пораснеш, трябва да четеш приказки. От ония, хубавите, в които мъдростта е повече от “специалните ефекти”.

Знам, че обичаш специалните ефекти, че не обичаш приказките да имат край. Тогава ти предлагам дълга приказка с основния комплект вълшебства – юнак, тръгнал на опасно пътешествие да търси нещо, което не се знае къде е, вълшебни помощници, зли магесници, които пречат, царе, принцове, царедворци, вълшебни предмети и омагьосани плодове.

Времето и мястото наподобяват средновековна България, което прави книгата не само учебник по мъдрост и хумор, но и по архаичен български език, което е още едно от нещата, заради които често спираш, за да пориташ от смях и да намериш жертва, на която да прочетеш пасажа.

Признавам, че магиите са доста старомодни, а обемът е само 300 страници, но Хари Потър, Властелините и Дядо Прасовците RULE само защото още не се е родил преводачът на “Приказка за Стоедин”.

Ако си фен на фентъзито, да знаеш, че тази книга се възхвалява от hard-core фентъзи фенове. Ако фентъзито, Хари Идиотър и Властелинът на задръстените те убиват от скука, не обръщай внимание на това, което казах на фентъзи феновете.

Не си чул за тази книга, защото преди няколко години я издадоха за втори път в неголям тираж. Не забравяй поговорката, че човечеството е спечелило най-много от книгите, от които книгоиздателите са изгубили.