Анотация

Реч за представяне на суровите мисли

Сега са кучешки времена и литературата е просто един от многото сиви занаяти за прехранване.

Поетите в кучешките времена копнеят да станат домашни любимци на своите покровители, разните там ценители на съвременното изкуство.

• Рейтинг: (373)
• Мнения за книгата (18)

• Година на издаване: 2009
• Брой на страници: 160
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 205 грама
• Размери: 20x13
• ISBN: 9789544915544
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Ревюта

Тъжни са разказите на д–р Терзийски...Тъжни, но не съвсем безнадеждни...Защото в този объркан свят винаги се намира някой, който да ни обича. И когото да обичаме.

Дали тези разкази са плод на преживяното в детството, или са инспирирани от съд-бите на пациентите, с които Терзийски е контактувал, няма значение...Истината е, че те разбъркват душата ти, стягат те за гърлото, навлажняват очите ти...Докато в един миг не поискаш ти да бъдеш този, който ще даде малко топлинка и обич на героите от „Има ли кой да ви обича”.

След „Кратка история на самолета” и „Разкази на едно софийско копеле” това е третият сборник с разкази, които ме разплакаха...

Стефка Милева, Хеликон - Бургас

Само силните духом могат да четат Кайо. Само грешните, научени да прощават заради собствените си грехове, могат да го разберат. Другите ще съдят, ще свиват неодобрително очи и ще сочат с пръст. Горко им.

Мракът плаши, но всеки го носи в себе си. Да прекрачиш смело в този мрак и да признаеш, че нещата, които откриваш там за себе си, макар и написани от и за друг, плашат, но не са непобедими - това е сила. Да запалиш светлината на собствената си съвест и да кажеш – ето, аз победих своя мрак, защото това, което Кайо е написал, ми помогна да разбера едно- хората са различни в греховете си, но еднакви в добротата си. Ин не може без Ян.

И смехът. Той се промъква там, където не си очаквал. Тогава, когато дъхът ти е стегнат като с гарота, когато се надяваш да изплачеш, за да го освободиш, се промъква онзи хумор, който обичайно наричат черен и става така, че камъкът, легнал на сърцето ти заради прочетеното до момента, се изтъркулва и започваш да дишаш по-леко.

Разказите в „Има ли кой да ви обича” на пръв прочит те оставят с чувство за безнадежност, горчивина и страх. Но промъкващите се усмивки, като прибой в скала разбиват натрупаните страх и тъга и носят облекчение и надежда.

Има ли кой да ви обича?

Не?

Я ги прочетете пак.

Елка Стоянова, приятел на Хеликон Бургас