Анотация

С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове ­ да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове ­- такива разкази ми е все по-трудно да пиша.

прочети още

Но все пак опитвам. Осемнайсетте разказа в сборника „Градче на име Мендосино” са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни. - Деян Енев

Потърсих дъщеря ми по джиесема. „Къде сте, тате, сега?” Гласът й от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. „Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край някакво градче, чакай да питам за името. Аха! Градче на име Мендосино. Градче на име Мендосино. Градче на име Мендосино.”

(„Градче на име Мендосино”)

много слаба слаба добра много добра страхотна
  • Година на издаване: 2009
  • Брой на страници: 96
  • Корици: меки
  • Език: български
  • Тегло: 135 грама
  • Размери: 21x14.5
  • Наличност: ДА
  • Доставка: 3 дни

Деян Енев

националност:
българин

Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. "Сега". Издал е шест сборника с разкази: Четиво за нощен Влак (1987), Конско евангелие (1992), Ловец на хора (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997, Клането на петела (1997), Ези-тура (2000)- Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП, Господи, помилуй (2004)- Голямата награда за нова българска проза "Хеликон".

Ревюта

Деян Енев е вече познат на читателите поне с „Господи, помилуй“, „Всички на носа на гемията“ . В последния му сборник с разкази „Градче на име Мендосино“ са включени 18 разказа, писани през последните няколко години.

На пръв поглед обикновени случки в живота на обикновени хора, носещи страхотен заряд в себе си – понякога положителен, понякога отрицателен, но винаги подбуждащ мисъл. За съществуването ни, за близките ни хора, животни, предмети ..., караща ни да плачем и да се смеем, защото сякаш се повтарят нашите преживявания.

Кристина Казакова, Хеликон - Пловдив

Коментари

Попълнете текста от картинката

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница

За всякакви други въпроси или коментари моля изпращайте на service@helikon.bg