Анотация

„Действителността", каза Утис с онзи толкова сериозен глас, който винаги можеше да означава две неща: или че говори напълно сериозно, или че напълно се подиграва, „сама не знае какво иска да покаже. Колкото повече се отдалечаваш, толкова повече от нея виждаш.

• Рейтинг: (131)
• Мнения за книгата (0)

• Година на издаване: 2008
• Брой на страници: 312
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 390 грама
• Размери: 21x14
• ISBN: 9789543360666
• Наличност: НЕ

Яна Букова

националност:

българка

Яна Букова е родена през 1968 г. в София. Завършила е класическа филология в Софийския университет. Автор е на стихосбирките "Дворците на Диоклециан" (1995) и "Лодка в окото" (2000), както и на сборника разкази "К като всичко" (2006). Занимава се с превод и редакция на поезия и философски текстове от новогръцки и старогръцки. Сред по-важните й преводни книги са: "Трудната неделя" от Милтос Сахтурис (поезия; 2000), "Извън стените - 9 съвременни гръцки поеми", антология с текстове на Георгиос Сеферис, Андреас Ембирикос, Янис Рицос, Одисеас Елитис, Такис Синопулос, Никос Карузос и др. (2002), "Диспут с Пир" от Св. Максим Изповедник (2002), "Неоцелели гласове" от Димитрис Аллос (поезия; 2002), "Истории за хора и летящи механизми", антология стихове на пет съвременни гръцки поети (2004), "Кого живея?" от Костас Монтис (поезия; 2005), "Боливар и други стихотворения" от Никос Егонопулос (2007). От 1994 г. живее в Атина. Сътрудничила е на редица литературни и културни издания в България и Гърция. През 2006 г. в издателство Икарос (Атина) излиза стихосбирката й "Минималната градина" в превод на Димитрис Аллос. Нейни стихове и разкази са публикувани в антологии и списания в Албания, Аржентина, Великобритания, Гърция, Мексико, Сърбия, Франция, Хърватско, Швеция и Чили. В края на 2008 г. излиза романът й "Пътуване по посока на сянката".

Ревюта

.. Научи, че някои ястия трябва да ги опитваш сам, за да оцениш напълно вкуса им, а на други вкусът им зависи от присъствието на събеседника ти, да различава добрата любовница от прилежната любовница и 42-та вида ракия, произвеждани в Империята, само по цвета им в чашата, научи се да избира кон, да разговаря с принцове, да ловува с въображение, научи, че музиката е добре да се слуша на гладно и че следобедният сън през лятото понякога прилича на корабокрушение. Научи се дори да чете. И това се случи по следния начин...”

Не, няма да ви кажа как.  Но ще взема отново книгата и ще я препрочета. Защото това е чувството, с което те оставя последната страница – глад за втори прочит.

По време на първия, изпитах усещането, че Шехеразада е изтупала праха от скритите си истории, все още неразказани, и ни повлича из екзотичните, уханни дебри на един шумен, колоритен свят, населен със странни образи и с вкус на подправки и емоции. После се почувствах като в роман на Маркес и изпитах завист за това, че някой може да пише с неговата лекота.  После престанах да търся сравнения и се потопих в усещането. А то е като да отпиваш от коктейл – богат, с плътен, резлив вкус, с дъх на цитруси, канела, дъжд, любов, сълзи, горещина. Изключителен стил, богато въображение, увлекателна история (дори три)... на Яна Букова мога да кажа само едно- Браво! Ако това е дебют, какво ли ще ни предложи занапред?

Смело мога да я нарека българският Маркес. И когато слагам книгата на рафта, ще я сложа така, че винаги да ми е на една ръка разстояние.

Елка Стоянова, приятел на Хеликон Бургас