Алкохол
Анотация
Роман-изповед без кокетничене и пози. Честен и тъжен не до болка, а до аутопсия.
прочети ощеЗаради черния му хумор може да умреш от смях. Романът е за възхода и падението на детството, любовта, брака и приятелството в социалния и политически ад наоколо. За лудостта да си психиатър. За болката да си санитар. За изпитанието да си писател в епоха, която се нуждае от молове. Това е роман за фалшивото спасение в алкохола и за дългото завръщане към живот без фалшификати. Роман, който е обречен да се превърне в събитие за българската литература
- Рейтинг:
(295) - Мнения за книгата (20)
- Година на издаване: 2010
- Брой на страници: 352
- Корици: меки
- Език: български
- Тегло: 315 грама
- Размери: 21x14
- ISBN: 9789542807636
- Наличност: ДА
- Доставка: 3 дни
Ревюта
”Алкохол” е книга, която предизвиква непрекъснати асоциации, скокове на въображението и завои на мисълта. Сякаш е направена от същата субстанция като заглавието си. Извън шутовския имидж тя е сериозна, даже „образователна“, написана по строгите правила на литературата, близка до репортажа, автобиографията, психоанализата и каквито там клишета за жанрова обособеност ви хрумнат. Пречупена през гротеската на алкохола и разказана с много любов и самоирония, в нея е предадена съдбата на цяла епоха, и един човешки живот в процеса на собственото му изграждане.
Винаги съм смятала, че ние - децата на късния социализъм сме твърде млади все още, за да имаме трезва преценка за случилото се по онова време. Оказа се, че не е така. И е необходима само една книга, точно тази доза “Алкохол”, за да опресни спомените ни. За щастие и за мой ужас. Защото всичко написано вътре е истина.
Людмила Еленкова - Хеликон България
Стилът и фабулата на тази книга отговарят на високо ниво, което не е подсказано от оформлението на корицата и от заглавието. Терзийски е смел в това да говори за себе си и своята съдба. В доста описания и размисли той е постигнал изящен и остър език. Това прави неговата автобиографична проза сравнима със световни образци. Не можем да сведем облика на този текст до неговото заглавие. Това е книга, която е против общоприетото, отвъд обичайното, и в същото време с автентичен човешки глас.
Чавдар Димитров, Хеликон София - Витоша
Коментари
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
За всякакви други въпроси или коментари моля изпращайте на service@helikon.bg
Виж също
-
-
-
Блага Димитрова. Събрани творби Т.11: Лице
Блага Димитрова
24.00 лв.
Купи
Отстъпка - 5%
Цена: 22.80лв. -
Козовете. Трилогия: Крясъците на самодивите. Пеещите гълъби. Искам да бъда с теб
Мариана Закова; Ун Волтрон
15.00 лв.
Купи
Отстъпка - 5%
Цена: 14.25лв. -
-
Горски Пътник
08.02.2012Чудесно е,че българската литература се пробужда от дълбокия си зимен сън,в който бе упоена от червената полицейщина и мутренската бездуховност.Калин Терзийски е истинско явление в родната словесност,който показва светлината в края на тунела за нашенските писатели.Тази невероятна книга,редом с последните заглавия на Богдан Русев,Иво Сиромахов,Радослав Парушев и Адриан Лазаровски,вдъхва надежда и вяра,че истинското изкуство е възможно и по нашите географски ширини!
случаен читател
08.02.2012Романът се чете като "Заратустра" написан от Хънтър Томас. Книгата тежи 315 грама и въздейства като същото количество твърд алкохол, обърнат на екс. Без махмурлука после.
Янко Ячев
26.08.2010Скоро не бях чел нещо толкова добре написано от български автор.Фантастична книга.
Надежда
02.07.2010Не бива така гръмко да обвинявате в манипулация, щом дори не сте прочели романа. Простете, но е очевидно. Пропускът на "никога бившите" обслужва история, която за добро или за лошо не се е занимавала с тях. Да, мълчанието е забрава. Но това в никой случай не е книга на забравата. Тя не мълчи, защото е паметник. Тя не отрича, че "има и други неща".
Ако искате чист литературен въздух, ще трябва да правите по-обстойни експертизи. Замирисало Ви е на сероводород, защото действително има твърде много от него из възуха, а не защото се изпуска именно от този роман. Подобни отровни обвинения не са по-малко замъгляващи и заличаващи паметта.
Камен Костов
02.07.2010“Той е написан, за да помага.”
Уви, Калине! Написан е да манипулира. Ако е съзнателно – кофти! Ако е несъзнателно – още по-кофти!! Кофти е, защото успя да изманипулираш популярни актьори (може пък да си го заслужават…), още по-кофти е, че ще продължи да манипулира младите публики, които и без твоя роман са подложени на тотална манипулация. Искреността и саморазголването не винаги са чистоплътни. Но не това е най-тъжното. Най-тъжното (и престъпно, бих казал) е, че, коментирайки “бившата литература”, ти изреждаш имена, които нямат право дори да бъдат споменавани… но пропускаш да споменеш Пеньо Пенев, Иван Пейчев, Иван Методиев, Христо Фотев… Те никога няма да бъдат “бивши”! И човек не може да не си зададе въпроса: кого обслужва този пропуск. Знам какъв (вероятно) би бил отговорът ти: ИМА ОЩЕ НЕЩО. Но то НЕ БИВА да бъде премълчавано, защото МЪЛЧАНИЕТО Е ЗАБРАВА. Така твоите литературни усилия се вливат в мътния поток от отпадъци, което ми напомня за отпадъците, които през устието на Дунав се трупат като сероводород в Черно море. Докога смъртоносен литературен сероводород?!
Светла Ненова
28.06.2010Рядко препоръчвам нещо за четене, не само защото много трудно нещо успява да ми задържи капризния вкус, а най-вече, защото считам избора на книга за много личен. Не обичам да ми се месят в личното пространство, за това гледам да не бъркам и в чуждите паници.
Но тази книга...
е дълбоко философско проницание - изповръщано прозрение... от ангел,
този роман е катарзис,
той е преработена отрова превърната в елексир
от който всеки може да отпие като лек.
Рая
22.06.2010Прекарах покъртително денонощие с тази книга. Благодаря!
миро
20.06.2010тотално зарибяващ роман!
Пейо
19.06.2010Тука направо си стана нещо средно между в-к Литературен фронт и литературно четене....
Менделеев
19.06.2010Алкохолици от всички страни, съединявайте се.
Стефан Иванов
19.06.2010Роман без кокетничене и пози. Честен и тъжен не до болка, а до аутопсия. Заради черния му хумор може да умреш от смях. Романът е за възхода и падението на един конкретен живот в ада наоколо. За лудостта да си психиатър. За болката да си санитар. За изпитанието да си писател в епоха, която се нуждае от молове. Това е роман за фалшивото спасение в алкохола и за дългото завръщане към живот без фалшификати. Роман, който е обречен да се превърне в събитие.
Деяна Драгоева
19.06.2010Когато мина достатъчно време в разговори, през което видях Калин във всичките му пози – на психиатър, на майстор на скечове, замечтания поет, застарелия бунтар, примирения конформист, разбрах, че се приближаваме натам, където се канехме да стигнем. И двамата искахме историята, която разкажем да е искрена и честна, затова трябваше да преживеем всички пози като ритуал извън писането, за да остане чистото и истинско писане след това. Затова почти мазохистично изтърпявах потоците думи, след които следваше една хубава глава от романа.
Какво търсеше все пак той в романа? Със сигурност това ще се изясни и на вас като го прочетете. Но какво търсех аз в неговата история? Може би трябва отново да го обясня както на него, тъй като тщеславието понякога ни кара да забравяме, така и на всеки, който попита: „Коя е пък тая?” Моята „невидима” роля беше да начертая редовете, на които бяха изписани всички страници. Да сглобя страниците така, че от разпръснат пъзел несвързани мисли да се получи история, която има и форма и фабула.
Калин Терзийски
19.06.2010Някои неща трябва да бъдат направени. Когато усетиш косата си развяна и кожата си пареща от особения вятър на неизбежността, ти запретваш ръкави и правиш това, което цялата ти съдба иска от тебе да направиш. И така, един ден аз усетих – шест месеца, след като отново бях сменил живота си с нов, който все още е потресаващо чист и странен, аз усетих, че трябва да напиша роман за това, което се беше случило с мен в последните години. После усетих, че трябва да напиша и за това, което се беше случило с моето поколение в последния четвърт век. Аз бях лекар, психиатър, поет, писател, алкохолик, телевизионен сценарист, самотник и мъченик на времето си, а и на всички времена – защото във всички времена доброто и смисъла се постигат само чрез мъките на мъчениците. И бях видял много неща от много ъгли. Така че аз бях задължен да напиша романа „Алкохол”. Той е написан, за да помага.
А Деяна Драгоева е проникновен и умен журналист, писателка с нож и лупа, изследовател. Не аз я избрах да пишем заедно, а една друга жена - сляпата съдба. Без нея този роман нямаше да е същият. Тя е новата ми сестра, която чаках 38 години.
Росен Марковски
19.06.2010Тема: Алкохол
Калин Терзийски пише. Аз пия. Кайо разсъждава на глас затиснат от море.
Удавил се е явно. От устата му излизат мехурчета обвити в червено вино, пълни с мощен глас. Хоризонтът е високо. Като потънала антична статуя стои изправен гол до кръста с тога през рамо. Бавно казва имената си. На дъното на океана кънти само неговия бавен глас и дразнещия кикот на мръсници. Усмихнат гледа организма си отвътре и проследява всички функции, спокоино като доктор. Аз пия и чета! Морето онемява и плавно се отдръпва. Оставя само няколко вълни, които да се плискат в краката му и да ги мият готино. Алкохолът е в живота ми, в чашата ми, в ръката ми, в мен. Аз съм алкохолът - той не е. От там са се върнали малцина. Аз познавам само Кайо. Само той може да разкаже. Само той може да каже как е. Гот ли е да ти се плиска океана в краката и да ти се вее черния перчем, бе, Кайо?
Искам „Алкохол”!
Менделеев
19.06.2010Стига бе.
Ангел Константинов
19.06.2010Или лошо, или всичко, щото е все още жив. Ще бъда кратък и ясен, почти. Септември току-що бе загащил ризата си.Лежахме двамата на нощна крайспиркова полянка, а кучешко лайно между лицата ни говореше несвързано и смърдеше на храна… Възправи се Кайо и вика – те го рейса, бате Аци… и както винаги ще го запомня… с неуспешен опит за поглед, който ти казва, а всъщност моли невидимо небето – „Боже, помоли Дявола да стане тоя тюлен, че дори и по триста лицеви опора на ден да правим, пак нема можем го вдигнем!...” Винаги ме е мъкнал, макар и с 50 кила по-лек… макар и мъртво-пиян, каквото и да означава мъртво, или пиян… Малко хора са ме мъкнали, а той е един от тях. Скица с голямо сърце, но с още по-голям черен дроб! И с голям и недосаден талант. Кайо, ще използвам случая, това да бъде и евентуалната реч над гроба ти, щото съм сигурен, че ако те изпреваря, ти няма да кажеш нищо по-различно от мене, а то е – прегръщам те, защото си човек, който ни мисли непрестанно с уморена усмивка! После ще поплача, ще ми се тресат раменете, ще съжалявам, че приживе не се довидяхме и ще напиша графит на скучната плоча с надпис до входа на блока ти – “Тук живя Калин Терзийски” – Нередовен живот, за сметка на редовна смърт. Но, всичко това, само ако те преживея. Наздраве за живия Кайо!
Ясен Атанасов
19.06.2010Има алкохоли твърди и алкохоли леки, алкохоли остри и алкохоли меки. Кайовицата („Алкохол”, произведен от Калин Терзийски) e съвсем различна работа. Тя е от онези алкохоли, които не опиват, а направо напиват…
Тома Марков
19.06.2010Някога с Калин Терзийски бяхме на една суша, на острова на алкохола. Но той успя да се спаси. Стискам му ръката. А писането на Калин Терзийски е стреснато, трогнато, очаровано. То е бавно и прецизно. Като видра плъзгаща се по леда.
Мартин Карбовски
19.06.2010Калин Терзийски е индулгенцията ни за по-добър свят, където великани (като него) ще стоят на високи столове във вечния бар и ще пият от чаши със сталактити и сталагмити. Това, че го познаваме е наше чистилище. Бих искал да съм като него.
Виктор Пасков
19.06.2010Терзийски е уникално явление в съвременната поезия.