Анотация

Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше.

• Рейтинг: (239)
• Мнения за книгата (13)

• Година на издаване: 2010
• Брой на страници: 184
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 240 грама
• Размери: N/A
• ISBN: 9789542808336
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Михаил Вешим

националност:

българин

рожденна дата:

17.02.1960

Михаил Вешим е популярен писател хуморист и редактор във вестник “Стършел”

Михаил Вешим е роден на 17.09.1960 г. в София. Завършил е журналистика в СУ “Кл. Охридски”. Сменил много професии, но само на едно работно място. От двайсет и пет години работи в редакцията на вестник “Стършел”, където е бил момче за всичко, доставчик на качествен алкохол, организатор на гуляи и шофьор на главния редактор. В момента е главен редактор и шофьор на самия себе си. В свободното си от такива дейности време е успял да напише хиляди фейлетони, стотици разкази, десетина книги и няколко CV-та от тоя род.

снимка: Добромир Панайотов

Ревюта

Нашенци в Америка... Позната история, разказана по невероятен начин. Вешим е в стихията си. Хуморът му е заразителен. А героите му...

Гошо, Тошо, Сашо, Рашо...Всеки един от тях носи в себе си типичните български черти... Носталгията ги измъчва, но те са готови на всичко, за да се докоснат до своята американска мечта...

Какво ги свързва? Едно войнишко приятелство...Едно желание да променят битието си...Една надежда, че там, в далечна Америка, ще осъществят мечтата си за по-достоен живот...

Всичко умее българинът в Америка...Да обира банкомати, въоръжен с една проста отвертка...Да научи американците как се отваря бирена бутилка без отварачка...Да си отгледа агънце като домашен любимец, след което да го опече за Георгьовден...И дори далече от родината си, да се весели с приятели типично по български... Защото, само когато са заедно, те се потапят в истинската българска атмосфера, от която са избягали, но която толкова много им липсва...

„Бях в България. Тръгнах по тунел...Блестеше ярка светлина...Изведнъж срещу мен – морето! При Созопол...Аз сам на Райския залив. Наоколо е рай! Видях рая! Бях сам на брега...И изведнъж насреща ми свети Георги. Каза ми:”К`во вадис, българино?” Не знам накъде съм тръгнал, свети Георги, тръгвам натам, накъдето ми кажат...Из Америка пътувам, свети Георги, въртя геврека – пет дена карам, два почивам... Опознавам Америка, за да заобичам България!”

Коментарът е излишен... Но едно е сигурно - след като прочетете книгата, ще се почувствате повече българи, отколкото си мислите, че сте...

Стефка Милева, Хеликон Бургас

Много българи търсят късмета си в страната на неограничените възможности. Емигрират там, за да намерят по-добър и удобен живот. Но вместо те да се приспособят към американските закони и привички, приспособяват тях към себе си.

Гошо е засадил домати „Биволско сърце“ в задния си двор и е купил агне от Pet Shop, но не за да му осигури необходимите 8 м2 площ за живеене, а за да го принесе в жертва на св.Георги.

Тошо се е захванал с това, което умее най-добре – да печели състезания по надяждане.

Рашо има пейсмейкър, който сигнализира винаги когато иска да запали цигара или да изпие една ракия, което бързо е поправено от Сашо, с когото се завърша невероятното каре създадено от Вешим.

Поуката: българинът където и да живее, си остава българин по душа и нищо не може да промени този факт.

Гергана Нешкова, Хеликон Варна

Новият роман на Михаил Вешим е и смешен, и трогателен, но много истински.

Точно както англичаните, колонизирайки някоя територия, се опитвали да създадат копие на родината си, така и българите, където и да отидат, правят по една „малка” България. С добри намерения, разбира се, но често...с плачевен резултат.

„Каква я мислехме, каква стана”! Това е най–откровеното и изстрадано изявление на нашите герои. Книгата е истинска енциклопедия на българските „мераци” и „тарикатлъци”. Задължително четиво за всички, които ценят добрия хумор.

Маргарита Аргирова, Хеликон Витоша

Уважаеми дами и господа, читатели, имаме удоволствието да разговаряме с един човек, който стана много популярен в последните дни, покрай излизането на новия роман на Михаил Вешим  „Нашингтон“. Името му е Георги Георгиев, по-известен като Джордж Нашингтон.

- Г-н Нашингтон, поздравления за невероятния успех на книгата, която, така да се каже, носи вашето име. Всъщност, какво мислите вие за творбата на г-н Вешим? 

- Благодаря, благодаря! Вижте сега, за книгата аз много се радвам, защото се радвам на всичко нашенско и родно, а книгите на Вешим винаги са изпълнени с неподправен „нашенски“ хумор.

- Как намирате живота в САЩ?         

- Абе, за хубаво – хубаво е, ама ще си умре човек от глад там, бе. Нищо няма вкус - всичко е като гума, като стар кашон. Няма го нашето грозде, нашето домати, нашите краставици... То и месото им е като изкуствено. За Гергьовден едно агне няма откъде да си вземе човек, че трябваше от Pet Shop-а да си вземам. Та, щеше да стане един сакатлък - не е за разправяне. Но да не издавам  тайни от книгата, че няма да им е интересно на хората като седнат да я четат.            

- Разкажете ни още за живота в Америка? 

- Какъв живот, бе? То това живот ли е - отвсякъде дебнат да те глобят. Всички само работят ли работят, няма с кого една ракийца да пийнеш. И комшиите не струват. Как само ме изкодошиха един път, големи неприятности ми навлякоха. Пък сегашните са даже и по-зле - имат един пес, дето постоянно ми пикае на доматите. Аз какви домати си посадих в двора -  бисери. Как само ми сгряват сърцето тези „ биволски сърца“, моето богатство са те...

Та тя, тази Америка и мойта жена развали. Откакто дойдохме тука, Муца спря да яде месо и само с трева се тъпче. И като пусне борсовите новини - по цели часове откарва. Поамериканчи се, ви казвам! Добре, че са мойте авери от казармата, че поне веднъж на година като се съберем за моя имен ден и става купона. Спомняме си за България с умиление и угощение, ей така - по български, както ние си знаем. А след това цъкаме белота. Те нас така ни и знаят -  „каре валета“ ни викаха в казармата. Ама и на Тошо, и на Сашо, и на Рашо животът им тук не бе лесен. Единият даже за малко да умре в ръцете ни, но пак се увлякох. Тези неща ще ги прочетете в книгата...

  - За финал какво ще пожелаете на приятелите на „Хеликон“?

 - Какво да им пожелая ли? Ами, че то те вече си имат най-важното - любовта към книгите. Нека сега да имат и възможност да си ги четат без да се налага да идват чак до Америката. Стойте си в България, там си е най-добре... А, да! И още нещо: да прочетете непременно  „Нашингтон “. Смехът ви е гарантиран! Гаранцията ви я давам аз - Жоро Нашингтон-а.

Интер - ре- вю от Деян Дончев, Хеликон Русе