в Белград). Още с появата си той привлича вниманието на литературната критика и донася на авторката две престижни литературни отличия - наградата „Биляна Йованович" на Сръбското литературно дружество и наградата на вестник „Политика Базар" „Женско перо" за най-добра прозаична книга. Независимо дали се изявява като поетеса, прозаичка или публицистка, Елена Ленголд притежава автентичен литературен почерк, характеризиращ се с иронично и интелигентно авторско присъствие, което се противопоставя на стандартните клишета за женско писане и впечатлява с размаха на въображението, съчетан с неочаквана, особена като ракурс женска гледна точка. Дванадесетте разказа от настоящия сборник са поредното доказателство за това. Макар че в някои от тях повествованието се води от името на мъжки персонаж, основната обединяваща тема в целия сборник е животът на жените в зряла възраст, в техния „следлюбовен период", във времето, когато помитащата жизнена енергия е заменена от горчиво-сладкия опит и ироничната равносметка. Авторката се изплъзва с лекота от баналността и евтината патетика и неусетно ни въвлича в размисли за изчезналата красота, за гаснещата емоция и страст, за самозаблудите, за старостта и смъртта, но едновременно с това и за вярата, надеждата и, разбира се, любовта.