Като ключови финансови и информациони посредници, кредитните институти осигуряват достъп на своите клиенти до националните и международните финансови пазари. Банките са сред най-големите работодатели и имат съществен принос за растежа на брутния вътрешен продукт. Всичко това ги превръща в „сърце на икономическия организъм”. Банковото дело възниква върху широкия фундамент на общественото доверие, но с течение на времето попада под мощна регулаторна и надзорна “лупа”. Въпреки това обаче то продължава да фокусира силния негативизъм на широката публика. Векове наред бизнесът на големите, богати и “властващи” банки олицетворява паноптикум от нечестна игра, злоупотреби и корупционни практики. Нещо повече, ако до вчера бяха еманация на мултикултурната идентичност, днес те се заклеймяват като “безотговорни финансови жонгльори” и главни виновници за глобалната финансова и икономическа криза. На какво се дължи тази поляризирана обществена нагласа? Дали на това, че през банките ежедневно преминават огромни парични потоци, чийто произход не винаги е известен, а чуждите пари, които акумулират, имат наистина завладяваща и дори магическа сила? Или пък защото, като финансират големи фирми и структуроопределящи бизнессфери, те упражняват върху тях неправомерно влияние? А може би естественият стремеж за печалби и по-голяма критична маса мотивира висшите им ръководства да нарушават общоприети морално-етични кодекси? Надяваме се в тази книга читателите да намерят поне частичен отговор на тези въпроси. В първия й раздел те ще се запознаят с теоретичните основи на банкерството, в това число с развитието и систематизацията на банковото учение, възникването на банките и комплексната природа на банковото предприятие. Вторият раздел е посветен на законодателните рамки на банковото дело. Специално внимание се обръща на легалната дефиниция на „банка”, минималните изисквания за банкиране и мерките за хармонизиране на надзора и регулирането на кредитните институти в Европейския съюз. В третата част са разгледани особеностите на банковото производство и на неговия „изход” (банковите продукти и услуги), моделите за организация на банковия бизнес и видовете банкови институции. Четвъртият раздел представя банковите баланси, балансовата политика на кредитните институти и показателите за оценка на тяхната дейност. Авторите отчитат дискусионния характер на включените в книгата теми и не претендират, че предлагат изчерпателна и безпорна научна интерпретация на изследваната проблематика. Извън тематичния й обхват остават технологията на банковите сделки, централното банкерство и банковия мениджмънт.

Авторите