Анотация

Книгата включва един от най-фудаменталните трудове на немския философ, създал теорията за "свръхчовека" и култа към "волята за власт" като първична движеща сила на човешката история. Неговите трудове оказват значително влияние върху философската мисъл (философията на живота, прагматизма, екзистенциализма, Бергсон).

прочети още ключови думи: �

• Рейтинг: (446)
• Мнения за книгата (1)

• Година на издаване: 2009
• Брой на страници: 728
• Корици: твърди
• Език: български
• Тегло: 740 грама
• Размери: 21x15
• ISBN: 9789540900735
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Фридрих Ницше

националност:

германец

рожденна дата:

1844

починал:

1900

за повече информация:

www.vehi.net/nitshe

Немски философ, критик на своето време и великите си предходници във философията - Платон, Кант, Хегел.

Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.

На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности". Само този „свръхчовек" с безкрайната си „воля за мощ" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.

Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.

Съчинения:

1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);

2.Несвоевременни размишления, 1873;

3.Човешко, твърде човешко, 1878;

4.Утринна зора, 1881;

5.Весела наука, 1882;

6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);

7.Отвъд добро и зло, 1886;

8.Генеалогия на морала, 1887;

9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);

10.Залезът на боговете, 1889;

11.Воля за мощ, 1889-1900);

12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)