По това време се очаква марксисткият социализъм не след дълго да господства над целия свят. Но макар че Берлинската стена рухва през 1989 г., а Съветският съюз се разпада през 1991 г., марксистката критика на капиталистическото общество все още дава тон на тези, които не се отказват от надеждите си за край на човешката свобода и пазарната икономика. Ето защо това, което Мизес казва преди почти 60 години, не е загубило своята актуалност и днес.

Според Мизес изчерпателната критика на социализма не трябва да се задоволява с доказване на неговата неприложимост като икономическа система, колкото и важен да е този въпрос. Затова той разглежда и отхвърля философските и политическите основи на социалистическите и марксистки възгледи за човека и обществото.

В деветте си лекции Мизес предлага ясно разбиране на фундаменталните грешки в теориите на Маркс за диалектическия материализъм и класовата борба, както и исторически анализ на действителните ползи от Индустриалната революция, с която се появява съвременното капиталистическо общество. Той обяснява също и ролята на спестяването, инвестирането и системата от печалби и загуби като двигатели на икономическия и културния прогрес, които премахват бедността, гнетила човечеството през по-голямата част от неговата история.

Всички изброени доводи и анализи са разгледани в по-широкия контекст на индивидуализма срещу колективизма, значението на свободата за достойнството и осъществяването на личността и опасностите от това да имаме патерналистична държава и да й поверим свободата и собствеността си. Така читателят придобива цялостен поглед върху класическо-либералния идеал за свободно и преуспяващо общество.