Но и най-беглият поглед показва, че точно тези трима души, колкото и неоспоримо велики да са, играят минимална роля в изложението. Няма начин книгата да е за тях тримата!

Тогава не може ли да опишем ГЕБ като „книга, която показва, че математиката, изобразителното изкуство и музиката по същество са едно и също нещо“? Това също е неописуемо далеч от целта – и въпреки това съм го чувал отново и отново, при това не само от непрочели книгата, но и от нейни читатели, дори от ревностни читатели.

В книжарниците съм виждал ГЕБ да украсява лавиците на най-различни раздели, не само математика, обща наука, философия и когнитивна наука (които са приемливи), но и религия, окултизъм и бог знае какво още. Защо е толкова трудно да се разбере за какво става дума в тази книга? Със сигурност не е само заради обема й. Вероятно поне отчасти причината е свързана с това, че ГЕБ покрива, и не просто повърхностно, тъй разнородни теми – фуги и канони, логика и истина, геометрия, рекурсия, синтактични структури, естеството на значението, дзен будизъм, парадокси, мозък и разум, редукционизъм и холизъм, колонии от мравки, понятия и ментални репрезентации, превод, компютри и техните езици, ДНК, белтъци, генетичният код, изкуствен интелект, творчески способности, съзнание и свободна воля – понякога дори изкуство и музика, да не повярва човек!, – че за много хора се оказва невъзможно да определят основния фокус.

[...] Накратко, ГЕБ е много личен опит да разкажа как става така, че от неодушевена материя може да се получат одушевени неща. Какво е личността и как тя се получава от обекти, безлични като камъка или локвата? Какво е Азът и защо неща като него се срещат (поне досега) единствено свързани с „полюшващи се буци с ужас и мечти“, ако използваме прекрасната фраза на поета Ръсел Едсън – тоест свързани само с определен вид лигава маса, затворена в твърда защитна обвивка, покачена на върха на подвижна платформа, която се скита по света на две леко мъхнати сгъващи се опори?

Дъглас Хофстатър