И това не би било лишено от основание. На първо място обезкуражаваща изглежда жанровата неопределеност на едно подобно изследване. Защото нощта, разбира се, не е просто природен феномен, отрязък от натуралното време, а и многосмислен символ и компонент от въображаемия свят на човека. Средновековието следователно се отнася към нощта по множество съвършено различни начина – като към един без съмнение проблематичен и затрудняващ нормалния ход на живота астрономичен феномен, но и като към праизвор на неизтребимите суеверия и страхове на едно до голяма степен магическо съзнание. За един изследовател е изключително трудно да реши, какво в тази комплексна тема – реалното или въображаемото – може да осигури по-добър достъп до действителното Ј съдържание. И тъй като тук едва ли става дума за истинска дилема, за изключващо „или – или“, то в каква пропорция следва да бъдат „смесени“ двата аспекта, за да бъде анализът максимално съответен на автентичното преживяване на нощта през средните векове. При това следва да се има предвид, че в едно изследване върху менталността на дадена отминала епоха знакът на автентичността задължително трябва да бъде поставен не само върху онова, което хората фактически са извършвали, но и върху онова, което – колкото и фантастично да е то – е било възприемано като истинно и действително налично."

Авторът