н., при това с оглед на една стилистична грижа, която и сама по себе си е достатъчна, за да направи речта убедителна или поне приемлива за слушателите. Съчинението представлява фиктивно писмо – то е адресирано до цар Александър Македонски, чийто учител е бил Аристотел.

“Реторика към Александър” има преди всичко характер на източник с правила за съставяне на текст, без значение кой е нейният адресат, и в общи линии не е съчинение, което интерпретира вече налични текстове – речи на каноничните оратори или стихове на епически, лирически и трагически поети, както това се прави например в също реторическия трактат “За възвишеното” на Лонгин, излязъл на български през 1985 г. В този смисъл Псевдо-Аристотеловото съчинение може да е ценно и само по себе си, или с оглед на коренно различни текстове, а не непременно с оглед на гръцките или римските оратори, чиито речи до голяма степен са все още непреведени на български.

Преводът на Георги Гочев се помества в добрата традиция на превода на старогръцката реторика и философия, утвърждавана в продължение на десетилетия от учени като Александър Балабанов, Александър Милев, Георги Батаклиев, Богдан Богданов и др. Под вещото ръководство на научния редактор - доц. д-р Николай Гочев, “Реторика към Александър” се появява на български език като достоен наръчник по реторика, снабден с подобаващи коментари и индекси.