Настоящият първи том е посветен на социокултурния пласт - философската публичност, схващана не само като условие и средство за живота на философията у нас, но и като нейно лице в качеството й на сегмент на националната култура. За базисен елемент в структурата на философската публичност се приемат институциите на знанието. Като втори основен елемент в тази структура се полага философската колегия, нейните формални и неформални организации, в ролята им на субект на философското знание. Третият стълб на философската публичност са средствата и способите за огласяване на изследователските резултати - философските форуми и философският печат. Изложението е структурирано съобразно обичайната социокултурна периодизация на „дългия XX век у нас": от Освобождението до Втората световна война; тоталитарна епоха; постоталитарно време.

Собствено философското очертване на диалогичните полета в националната ни философска култура, с оглед на основополагащите за европейския философски дискурс теми, е предмет на втория том от настоящото изследване.