Според това разбиране не съществува метаисторическа позиция, от която философите наблюдават, описват и обясняват света като цяло. философското мислене по-скоро е провокирано от въпроси, които идват от миналото на самата философия, от жизнения опит и житейската мъдрост, от науките, от изкуствата, от различни обществени практики, от политиката и пр. Онова, от което философията започва, е езикът - обикновеният език, на който всички говорим, философията си поставя 3а цел да разбере как работи езикът, с който хората си служат, и чрез зязлщ на понятията да разкрие действителната структура на човешкото мислене. Централната задача на така разбраната философия се състои в разбирането. Ето защо тази философия е херменевтическа.

Философски идеи се изразяват и съобщават чрез понятия. Още от своето възникване философията е поела задължението да използва своите понятия рефлексивно. За херменевтическата философия рефлексията върху значенията на понятията е не просто една от философските задачи, а сърцевина на философското занимание изобщо. Заглавието на книгата е израз на разбирането, че основната част от философската работа е тъкмо работа върху понятията.