Доктор е по философия. Преди демократичните промени е работил в Института по философия към БАН, а след това в НЦИОМ. Научните му интереси са в областта на социологически, политологически и икономически проблеми на прехода; устойчиво социално и икономическо развитие; методология, практика и анализ на социологическите проучвания; методология на психологията и когнитивната наука; философия на съзнанието.

"Желанието да допринеса, доколкото е по силите ми, за достойнството на българската философска традиция, извеждайки на преден план позабравени или по-скоро незабелязани нейни заслуги, е само част от мотивите за издаването на тази монография. Основно обаче остава убеждението за актуалността на проблема за съзнанието и не само в качеството си на една академична полемика, а като един конкретен в обозримото бъдеще социален и етичен проблем, който популярно бихме формулирали — „какви са основанията да считаме за етически неравен на нас животинския свят, включително и най-висшите видове, и предстоящите да възникнат нови поколения системи с изкуствен интелект?".

Този проблем неизбежно ще поставя в една или друга форма въпроса къде почва или, което е същото, къде свършва „ човешкото" и коя е неговата differentia specifica. И това няма да бъде въпрос само на природните науки, а дълбоко хуманитарен проблем. Той ще изиска ясна дефиниция на понятията „ човешко съзнание" и „съзнание" въобще, и не само в рамките на споменатите науки, а като част от правната система."

Ал. Каракачанов