дфн Валентин Канавров за критическата метафизика. В първите две издания - Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм (2003) и Критически онтологеми на духовността (2006) - се теоретизира концептът виртуалистки трансцендентализъм и се разгръща неговата философско-историческа интерпретация. Зад тази наглед тежка терминология се крие философското фундаментализиране на чистото мислене и разкриването на неговата светоустройствена дейност.

В монографията се прави сравнение между двете основополагащи философски идеи: познавателната и битийната чрез едни от най-великите им представители в Европейската философия – Кант и Хайдегер. Битийното философстване е по-дълбинно, но Хайдегер не успява да проясни неговата истина, загърбва съществуващото и потъва в мълчанието на невъзмутимостта. В лицето на Кант рационалното философстване дефинира чистия произход на познанието и нравствения императив, постига обхвата на природните закони и моралната възвишеност, но неизбежно залита към силата на властта. Между тези две идеи убийствено стърчи оброчището на непостижимото човеколюбие на Ницше.

Виртуалисткият трансцендентализъм търси чрез съзидателното мислене схематизиращи пътища към плуралистичната онтология, която като рефлектирана екзистенция свидетелства за обожението на човека. Иновативният концепт на проф. Канавров поема ролята на Ейдотея през портала на опрените във върховете си пирамиди на априори и апостериори, като „тайната” не е в конкретен текст, мъдра мисъл, грабваща сентенция, добре прикрит символ или отиващ зад изображението знак, а в чистата дейностна форма на мисленето и пътя, който тя съграждащо прокарва към смисъла на екзистентността.