Постчовешкото състояние е надвиснало над нас и носталгията по хуманистичната философия за Аза и другите, човека и пришълеца, нормалния и "обратния" е само ехо от една вече провела се битка. Както подсказва и заглавието на сборника, авторите не твърдят, че написаното от тях е стопроцентовата истина, но текстовете им са открита покана да се включат дискурсивни и телесни конфигурации, заместване идва от опита, че властта, която тези идентичности, изглежда, предлагат, излиза твърде скъпо - цената е неразумният отказ от множество морални, социални и интелектуални стойности за нас. Есетата отново и отново преразглеждат това "нас" и вложеното в него.

Двата полюса, между които са разположени текстовете - "тяло" и "технонаука", несъмнено ще привлекат широк кръг читатели, изкушени от литературната и филомовата критика, научните изследвания, взаимодействието и взаимопроникването между литература и наука, човек и технология. А за интересуващите се от по-нататъшната съдба на човека и превръщането му в постчовек този сборник ще стане един от най-важните наръчници в проблематиката на постмодерния интелектуален дискурс.

Банкомати, кастрати, гейове, лесбийки, болни от СПИН, хора с раздвояваме на личността, пришълци и терминатори - всички те са действащите лица в тези технологични, репрезентативни, сексуални и теоретични промени, на които са подложени телата ни. Затова сборникът "Постчовешки тела" се обръща в тяхното търсене към интерфейсите между човека и машината, за да открие онова, което радикално променя опита ни за нашето собствено и за чуждото тяло.