Майка му е българка, а баща му сулиот от видния род Тзавелас. През 1948 г. е изведен от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, Словакия. Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а през 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците "Ново време", "Български глас" и "Народна воля". В Канада е основоположник на радиопрограмата "Македонски радиочас" и на вестник "Македонски живот". Следва английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - режисура в Ню Йорк. В съдружие държи ресторант в Торонто.

През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет "Климент Охридски". Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия "Кирил и Методий". От 1980 година завежда направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ към Комитета за култура.

Автор е на няколко стихосбирки. Събрал е и издал хиляди песни, приказки, пословици и поговорки от Егейска Македония. Главният труд на Христофор Тзавела е книгата „Образите на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония”. Фундаменталното изследване включва 154 български народни песни за Русия с подробни коментари и исторически справки, а също 227 гравюри. Книгата е една изумителна хроника на нашите предци - какво са си мислели, на какво са се надявали; тя е едно послание от миналото към настоящето.