Негов майчин език е един баварски диалект. Предците му вероятно са говорели словенски. След студентски години във Виена, Варшава, Краков, Загреб, Любляна, става професор във Виенския университет. От 1981 г. е редовен професор в Залцбург. Тук той създава най-активната и прочута българистика в Европа. За 20 години се появяват: превод на Житието на Методий от старобългарски на немски, Старобългарски надписи 10-15 век, първата История на българската литература на немски език (Огнянов), Опит за критично издание на библията на Методий, статии в защита на глотонима старобългарски, вместо староцърковнославянски. През 1990 г. професор Кронщайнер става Почетен доктор на Великотърновския университет, през 1999 г. на Софийския университет. През 2000 г. е награден с най-високото българско държавно отличие, орден Стара планина 1-ва степен. След неприятелска критика, предимно от средите на българистите от Велико Търново по повод неговата идея за паралелно въвеждане на латиница, заедно с кирилицата, на 11 септември 2001 г. като протест, той връща почетната титла от Великотърновския университет, безпрецедентен случай в световната академична общност. Една седмица по-късно Великотърновския университет обявява отнемането на титлата.