Това е основната теза, която авторът Светлозар Попов защитава в новата си, пета поред книга. Обикновено, когато говорим за българската писменост, имаме предвид известните ни Глаголица и Кирилица. Авторът прекрачва този праг и прави опит да проследи корените на писмеността далече назад във времето и пространството. Той я обвързва не само с руноподобното писмо на нахлулите в Европа хунобългари, но и с историята на самото азбучно писмо и с най-ранната писменост въобще. Значителна част от застъпените тези са оригинални, те са дискусионни, но подкрепени със солидна историческа обосновка. Подобен всеобхватен поглед по темата липсва в нашата литература и това прави предлаганото изследване полезно за широк кръг читатели.