Той би могъл да се използва селективно и от чуждестранни специализанти и аспиранти в часовете по практическа граматика.

При втора степен на обучение (малко напреднали, напреднали) обикновено изучаващите чужд език се насочват към съдържанието и неговото мисловно оформяне, което е задача от по-висок порядък, а езиковите средства психологично се оказват маргинализирани. Смисловият параметър на общуването не се разглежда като специална цел на обучението. Умението да се работи със съдържанието е универсално. Ето защо придобитите знания в тази област могат да се използват, като на студентите по време на обучението се предоставят възможности за адекватен избор на езикови средства при материализацията на мисловното съдържание.

Целта на авторите е студентите да овладеят оптимално речевата дейност. Ето защо текстът е основната речева единица. Стремежът е той да не е във функцията си на илюстрация на определено граматично явление. Това често е основен недостатък на съществуващите учебници, при които изразните средства се фетишизират, а текстът служи като фон.

Задачите, които си поставят авторите, са свързани с усвояването на минимум лексика, словосъчетания и конструкции, характерни за научния стил, както и усвояване на тясноспециализирана лексика в определен обем; създаване на представа за типа и структурата на учебно-научния текст; формиране на умения за определяне на главните логико-композиционни части на текста, както и на основната и допълнителната, конкретизираща информация в абзаца или текста, т. е. осъществяване на диференциация на текстовия материал; развитие на уменията за построяване на монологични изказвания при предварително зададена ситуация и развитие на догадката като важен компонент от разбирането на текста; развитие на писмената реч.

Авторите