ист.н. Георги Марков

Всеки юбилеен сборник, посветен на изявен учен-изследовател, съчетава две основни линии. Първата е на почит, на отбелязване на приносите, но и на личността на юбиляра. Втората - на изразяване на научни интереси и разработване на теми, кореспондиращи в една или друга посока с неговото изследователско амплоа.

Георги Марков е от историците, които внасят дух на разкрепосте-ност и в колегията, и в науката. Присъща му е толерантност към различни идейни нагласи и изследователски виждания. Умело съчетава привързаност към традициите с отвореност към новото - и като тема, и като метод, и като поведение. Неговите симпатии са на страната на оригиналната мисъл, на многообразието от гледни точки, на опитването на различни изследователски подходи, но всичко това с определена мярка. Противник на всяка предвзетост, той внася изразено либерални междуличностни отношения в колегия, традиционно сковавана от условности. Мястото му като изследовател се определя не само от научните му приноси, но и от личностното му присъствие. Няма да бъде преувеличено, ако се посочи, че той е от онези историци, разчупили стереотипа на сковани текстове и неизразителни изложения, без, разбира се, това да е за сметка на научното съдържание. Текстове, излизащи под перото му, съчетават умение да се обобщава, яснота на фразата, лично авторско присъствие. Той има нагласа и към публицистиката, а същевременно и изразено, умело медийно присъствие. Неговата изследователска нагласа съчетава привързаност към солидни научни изложения с умение да се популяризира, да се поднасят научни обобщения по достъпен за широка аудитория начин.

Със своето присъствие като човек и като учен той има осезателен принос за процесите на преодоляване на догматизма, консервативните нагласи сред колегията и за либерализирането, отварянето към външни влияния, към интердисциплинарност на историческата наука.