Тя е посветена на тайнството на зараждането на българския народ, за който още в V век са казани следните думи: "Това е народът, който преди имаше всичко. Те мислят, че целият свят е открит пред тях." Идвайки с тази слава, древните българи са разклатили Стария свят не само със своята военна мощ, но и със своята невиждана чистота на духа, за която дори в XI в. се сочи: "Те, българите, в старо време почитаха най-много справедливостта и законността, постигаха чрез това големи трофеи и градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно." Този именно чист и непобедим народ е създал България и три века я е управлявал по закона на честта.