Първо: как се е отнесъл българският народ към обесения Васил Левски; второ: вярно ли е обвинението, че гробът му е останал неизвестен поради липса на историческо чувство у нас, и последно - дали тленните му останки са били изоставени в гробищата за престъпници на София, или са се намерили сърцати и достойни българи, които да го погребат по християнски, или всички са били жалки страхливци. Нали такова е и предсмъртното желание на Левски, изказано пред Никола Цвятков по пътя им от Търново към София: „Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко."