Николаево, Старозагорска област.

Доктор по история и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски"; преподавател във философския факултет, катедра История и теория на културата.

Научните му интереси са в областта на историята на българската култура през периода ХV-ХІХ в., процесите на нейната модернизация, формирането на българската национална идентичност и съвременните политики за управление на културното наследство. Автор е на монографичното изследване “Чужденците в българската следосвобожденска култура” (2001).

Под формата на увлекателен разказ в книгата се търсят идейните подбуди и конкретните причини, дали основание на Захарий Стоянов да превърне въоръжените творби от епохата на Българското възраждане в основно ядро на националната ни идентичност. Чрез задълбочен анализ на публицистичното наследство на Летописеца се защитава тезата, че цялостното му творчество е плод на съзнателно целеположен модернизационен проект, а не толкова на лични пристрастия и симпатии. Предлагат се отговори на сложните въпроси за неговия неочаквано уверен дебют в публицистиката и литературата, очертават се механизмите, наложили в общественото съзнание персонажите на новия национален пантеон. Преразглеждат се някои съществуващи и досега мнения за общата периодизация на Захариевата публицистика, за отрицателното му отношение към интелигенцията и др., като за целта се щрихират и част от най-значимите проекции на неговото духовно наследство в общото развитието на българската литература след Освобождението