Това не е литературна история, макар обхватът на авторите и явленията да е толкова панорамен: в статиите, есетата и портретите се коментират както шедьоври, така и спорни творби на авторите. Изследванията за Лорънс Стърн, Гор Видал, Хърбърт Дж. Уелс, Уилям Купър, Ричард Хюз, Мюриъл Спарк, от друга страна, са капитални, мащабни, изчерпателни. Панорамният характер на тази „литературна музикална кутия” включва представители на немската, датската, френската, финландската, канадската, африканската литература (Льо Клезио, Камю, Ремарк, Херман Хесе). Обзорният характер на статиите за английската и американската литература, на българската криминална литература, изследването на явлението бестселър съдържат изкушението на прогнозата, на погледа в бъдещето.

В сборника се обсъждат творби и автори, познати в България и преведени на български език, но и нови, непознати, пропуснати явления в световната литература, които трябва да допълнят представата ни за нея.

Сред портретите впечатляват тези на Дорис Лесинг, О. Хенри, Стивън Кинг, Фокнър, Артър Кларк, Тенеси Уилямс, на Джуна Барнс, оригиналният „двоен портрет” на Айседора Дънкан и Сергей Есенин, представянето на Алфред Нобел. Много от тези портрети са първите толкова пълни и цялостни представяния на авторите на български език.

Йордан Костурков дълги години публикува тези интересни „еклектични” литературни материали, като всичко това е поставено в ироничната рамка на историята за изгорените през 400 г. сл.Хр. от романизирания вандал Флавий Стилихон, опекун на малолетния император Хонорий (384–423 г.), три последни книги на Амалтея – Oracula Sibyllina, които повече от две и половина хилядолетия творците сякаш се опитват да „възстановят”.