Просто защото той винаги е бил нависоко в йерархията на истинските литературни ценности и никога не е обслужвал конюнктурни интереси. Думата на Минко Бенчев тежеше и тежи. В годините на промяната той донякъде се оттегли от оперативната критика и изобщо от литературния живот. Но ръкописът му “Критически страници” показва, че не е оставял перото и не е пропуснал нищо важно от развоя на съвременната българска книжнина.

В този ръкопис са събрани текстове, които не се вместват в понятието рецензии. Това по-скоро са литературно-критически есета, задълбочени портрети на отделни автори – поети, белетристи и критици, обзорни статии за периоди, акумулирали много социална и творческа енергия и създадени в периода от 1998 до 2008 година. Сред писателите, удостоени с критическото му внимание, са такива като превърналите се вече в живи класици Христо Радевски, Веселин Ханчев, Григор Василев, Христо Г. Данов; имената на ярки творци от средното поколение като Калина Ковачева, Паруш Парушев, Валери Станков, Деньо Денев, Таньо Клисуров, Радослав Игнатов; наблюдения върху поезията на най-младите, сред които са Сибила Алексова и Ивон Тачева; анализ на извършеното в жанра на литературната критика от личности като проф. Иван Цветков и проф. Здравко Чолаков… Размислите за всички тези разнопосочни автори са обединени от мисълта и нерва на един дълбоко и остро мислещ литератор за оцеляването на българския творчески дух въпреки социалните сътресения и материалните трудности на българина. Една силна и нужна книга.