Книгата отделя по-голямо внимание на бароковите текстове от дубровнишко-далматинската литература не само защото Иван Гундулич е неин ярък представител, а и защото в нея са далеч по-отчетливи белезите на новия стил в сравнение с литературата, създавана в северните хърватски територии (кайкавската и славонската).

Иван Гундулич е сред авторите, без които да се говори за хърватската литература изглежда също толкова немислимо, колкото да си представим центъра на българската столица без Народния театър и особено без името на неговия патрон - Иван Вазов. Без да е нужно за кой ли път показното изтъкване на тяхната „патриаршеска" роля в двете южнославянски литератури, несъмнено е едно - творбите и на двамата автори създават рецептивна нагласа, с която следващите

поколения творци по един или друг начин се съобразяват.

Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Завършила е Славянска филология в Софийския университет. Автор е на изследвания върху южнославянския барок и постмодернизъм. Превела е на български книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Симо Мраович, Миро Гавран, Йосип Ости и други.

През 2010 г. излиза стихосбирката й „Блус по никое време" (Сиела).