Поетът, преводачът, драматургът и театралът Иван Теофилов (1931) и неговите книги са неделима част от алтернативния канон на българската литература от епохата на НРБ, от канона след средата на XX и началото на XXI век. Тази книга се стреми да демонстрира и обоснове това литературноисторическо положение в широк регистър от теми и интерпретационни подходи.

Много от критическите текстове, писани след 1989 г., категорично назовават уникалността на почерка на Иван Теофилов и яркото му вписване както в една поизгубена през годините българска „южна", културно-историческа традиция, така и в контекста на друго, все по-познато европейско, антично-медитеранско поетическо пространство. Това е нов опит критиката да съсредоточи вниманието си върху творчеството на поета и драматурга и да извърши работа, която ще доведе до по-релефното открояване на неговото огромно значение за българската литература и култура.