Обосновава се хипотезата за наличие на четири статуса на национална идентичност, които я характеризират като динамичен конструкт. Изложени и интерпретирани са резултатите от 2 големи емпирични изследвания на българските юноши, които обхващат повече от 1000 души от различни градове на страната. Резултатите са обобщени с помощта на портретно описание на 4 групи български юноши — в мораториум, дифузия, с изградена и предрешена психосоциална и национална идентичност. Разгледани са и възможностите за приложение на получените резултати в педагогическата и психологическата консултативна практика.

Книгата може да е от интерес както за научната общественост, така и за широк кръг читатели, интересуващи се от проблемите на развитието в юношеска възраст.