Например смяна на парадигмата. Приемствеността в познанието е религия на науката. Казвам го, защото и най-нестандартните идеи се градят на плещите на нашите предшественици.

Когато навърших 60 години, се замислих какво оставям след себе си като идеи и текстове. Темите са разнообразни, но идеите са обединяващи и свързват различните теми. Независимо дали пиша за преживелищния хронотоп на българина, за музиката, за културата, или за психиатричните разстройства, аз се основавам на едни и същи теоретико-методологич-ни предпоставки - двойки противоположности като време и пространство, хаос и ред, едновременност и последователност и т.н.

В тази книга съм събрал непубликувани и публикувани, но основно преработени студии и статии (теоретични и експериментални), които са жалони на идейната ми история и тематичните ми интереси. Не съм включил текстове с дидактичен и тясно клиничен характер. Мисля си, че съвременната психиатрия се нуждае преди всичко от кръгозор и този кръгозор трябва да има междудисциплинарен характер. Убеден съм, че ровенето само в собствената градинка ограничава познанието. Между различните науки няма непреодолими огради, но има неовладени територии. Винаги съм изпитвал огромно любопитство към тези места и накрая сякаш се заселих там. От време навреме се връщам зад оградата, но бързо ми доскучава. Прибирам се, като все гледам да взема някого със себе си. Не е лесно, но когато успея, вече не се налага да говоря само с книгите или мислите си.

Текстовете са като децата. Като се родят, получават собствен живот и стават все по-самостоятелни. В един момент се оказва, че някой ги е опознал по различен от мен начин и вижда неща, които аз не съм видял, но не вижда други неща, които бих искал да види. Това, разбира се, е тъжно, но има и хубава страна - текстовете се обогатяват през мислите на читателите.

Георги Попов