Да бъдеш стигматизиран означава да носиш негативно морално петно върху себе си, което по силата на предразсъдъчното мислене те прави различен от „нормалното мнозинство“. Хората под стигма са дефинирани като аутсайдери, отчуждени от нормите на социалния живот. Във всичките си форми стигматизирането представлява „инструмент“ за създаване на предразсъдъчна враждебност към „различните хора“; те са маргинализирани, поставяни на социална дистанция и застрашени от реални дискриминационни поведения. Трайно стигматизираните са обречени да преживеят житейски загуби, оставящи дълбок белег в биографичната им история. Традиционните жертви на стигматизиращите практики са членовете на етническите и расови групи в комплексните общества, хората с физически ограничения и наднормено тегло, психично болните, мъжете и жените с нетрадиционна сексуална ориентация, бедните, бежанците, наркоманите, болните от СПИН, възрастните хора. Стигматизирането на „различните“ е траен социален проблем, засягащ морала и културния ръст на общественото развитие.