Анотация

"Ако определянето на психологическата болест и психологическото здраве изглежда толкова трудно, то дали причината не е в това, че напразно се опитват масово да прилагат към тях понятия, предназначени за соматичната медицина?... Отвъд душевната патология и органичната патология съществува една обща и абстрактна патология, която господства и над двете, като им налага - подобно на множество предразсъдъци - едни и същи понятия и им посочва -подобно на множество постулати - едни и същи методи.

• Рейтинг: (272)
• Мнения за книгата (0)

• Година на издаване: 2006
• Брой на страници: 136
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 180 грама
• Размери: 21x14
• ISBN: 9545871172
• Наличност: НЕ

Мишел Фуко

националност:

французин

рожденна дата:

1926

починал:

1984

МИШЕЛ ФУКО

Пол-Мишел Фуко е роден на 15 октомври 1926 г. в гр. Поатие, умира през 1984 г. Завършва висшата нормална школа в Париж (1946-1951). Още през 1951 г. взема диплома по психология от Института по психология и започва своята преподавателска дейност като психолог. През 1952 г., след като продължава да специализира в същия институт, получава и диплома по психопатология.

Фуко е преподавал в редица университети както във Франция и Европа (Варшава, Упсала, Хамбург), така и в САЩ. От 1970 г. е редовен преподавател в Колеж дьо Франс.

На български език са преведени следните книги на Фуко: Думите и нещата (прев. Веселин Цветков, Наука и изкуство, С., 1992); Генеалогия на модерността, 1992 (антология); История на сексуалността, т.1-3, 1993-1994; История на лудостта в класическата епоха, 1996; Археология на знанието, 1996; Власт, 1997 (антология); Надзор и наказание, 1998; Анормалните, 2000.

Във времето творчеството на Фуко може да бъде представено в последователността на разработваните от него три основни теоретични „полета" - „археологията на знанието" през 60-те години, „генеалогията на властта" през 70-те години и „естетиката на съществуването" през 80-те.

Генеративната идея от първия период е, че историята на културата се формира от епистемични структури, епистеми, действащи на нивото на несъзнаваното и същевременно качествено определящи различните области на знанието. Културите се типологизират именно на основата на епистемите, които историкът извежда въз основата на определени дискурсивни практики. Когато говори за епистеми, Фуко има предвид системата на всички отношения, съществуващи в дадена епоха между различни области на знанието. Имат се предвид факти като например, че математиката на определен етап е започнала да се използва за физически изследвания, че лингвистиката или семиологията е използвана от биологията за генетичната формула, че еволюционната теория става модел за историци, психолози и социолози през XIX век. Теорията, изучаваща тези дискурси и епистеми, Фуко нарича археология на знанието. Използването на самия термин археология подсказва, че не става въпрос за прогреса или непрекъснатостта на историята, а за съществуването на дискретно утвърждаващи се и преминаващи епистеми.