и Научноизследователския институт по криминалистика и криминология със заповед на министъра на вътрешните работи от 1968 г., те започнаха пионерска работа в сътрудничество с философи, социолози, психиатри, психолози, педагози и други специалисти. Интересът бе насочен към фундаменталните проблеми на теоретичната криминология с цел разработване на нейните приложни аспекти. Богатият емпиричен материал, натрупан от интензивна изследователска дейност, беше основата, върху която се изграждаше и разширяваше криминологичното познание.

Авторът на настоящия сборник дълги години беше професионално свързан със Съвета за криминологически изследвания - националния център за изследване на престъпността. В кръга на научните му търсения беше и проблемът за психологията на престъплението, разработван след самостоятелни или извършени в екип проучвания, плод на които са публикациите за личността на престъпника, източника на престъпната активност и механизма на престъпното поведение.

Използвани са методи на експерименталната психология, някои от които за първи път в криминологията. Отделено е особено значение на неизследвани или слабо изследвани проблеми на потребностите, мотивите и решението в сложния процес на извършване на престъплението.

Изследователският материал дава възможност да се навлезе в света на престъпника във възрастта на непълнолетието, да се изучи източникът и проявата на агресията.

Парадокс е, че след 1989 г., когато престъпността в България достигна най-високите си нива, познати в историята на страната след Освобождението, подобни изследвания не се провеждат. В същото време криминалната практика изобилства с тежки престъпления - умишлени убийства, грабежи, изнасилвания. Извършителите на много от тези престъпления са деца - непълнолетни и малолетни.

С настоящия сборник се цели да се подчертае необходимостта от нови изследвания в криминологията, каквито от години не са провеждани. В сборника са включени публикации на автора, които са актуални и днес.

Варна, март 2006 г

Боян Станков