Въпреки че разглежда отделни стопански, културни и идеологически компоненти на многостранно развитие, книгата е преди всичко политическа история на модерния свят. В новия вариант трудът поставя и общотеоретически въпроси за периода и за историята изобщо. Те са вградени в конкретната фактография при обяснението на същността и духа на историческите промени. С такъв подход авторите застъпват принципа за съществената разлика между знанието и разбирането, застъпен в професионалната историография.

Под условното понятие „модерен" включваме основно европейския и в по-широк обхват християнския свят - предимно Западна Европа и Северна Америка. Това не означава, че други географски пространства на планетата нямат значима история. Но тъкмо в посочените региони се извършва онази гигантска трансформация, която в различни форми, степени и време се разпространява и налага към останалите страни и континенти. Това обяснява защо „Западът" тръгва към „Изтока", а не обратното. И защо „Изтокът" в политически смисъл имитира „Запада" в продължение на няколко столетия. В този смисъл „модерен" означава тогава и политическа география.

В книгата ще видите обяснение на основните процеси, явления и събития от средата на XVI век до края на Първата световна война. С тази война маркираме края на стара Европа, когато рухват династическите империи на "орлите" - Германската, Хабсбургската, и Руската на Романови.

В книгата са представени големите политичесли, социални и технически промени, довели до възникването на модерния парламентаризъм, до установяването на пазарни отношения и до прилагането на машините, които заменят постепенно ръчния труд.

Читателят би могъл да проследи и дълбоките промени, които отличават периода XVII-XX век от Среднобековието в сферата на икономиката и техниката. Развитието на науката е една от най-характерните особености на модерния свят, която създава условията за политически и социален прогрес.

В Книгата е показана и промяната на ценностите в обществото в модерния свят. Богатите граждани успяват да заменят привилегиите с култа към парите и богатството, защото през средните векове само аристократичния произход е сигурна гаранция за достъп до престижни длъжности в дипломацията и армията, докато в новото време единствено парите определят обществения престиж. Романтикът Ламартин говори с презрение за „бароните на фабриките и релсите", тъй като богатството става навсякъде в Европа и САЩ главният фактор за уважение в обществото. „Човешката комедия" на Балзак е най-забележителната епопея на този нов свят на машините, железниците и парите със съпътстващите ги човешки амбиции и драми.