Приемайки постулата, че възникването на всяка политическа или социална общност и предпоставящите я институции е продукт на човешкото съзнание, съвсем естествено е да приемем факта, че общността, съставена от отделни индивиди, е способна не само да рефлектира наложените й реалности, но и да генерира свой собствен модел на поведение.

Възникването и утвърждаването на Венеция като политически фактор в немалка степен синтезира основата на венецианското политическо развитие. Конституирайки се в островите на венецианската лагуна, в самата културна и политическа периферия на византийския свят, венецианският дукат в отделните периоди на своето историческо развитие показва нарастваща способност и енергия да изгражда и прилага в политически план определени поведенчески модели. Процесът на трансформация на венецианските политически институции и раздялата с Византия ще бъдат дълги и мъчителни за самите венецианци, но неизбежността им ще бъде продиктувана от налагането на един нов политически език и стил на поведение, които ще отведат Венеция и нейните граждани към нови предизвикателства.