Съвременният демократичен свят искаше да повярва, че краят на Студената война е край не само на един стратегически и идеологически конфликт, а и на стратегическия и идеологическия конфликт изобщо. Хората и техните лидери копнееха за един „променен свят“.

Но това беше мираж. Светът не се бе променил. На повечето места националните държави са все така силни – такива са и националистическите амбиции, страстите и съперничеството между нациите, моделирали историята. Съединените щати все още са единствената суперсила. Но международното съперничество между великите сили се завърна в лицето на Русия, Китай, Европа, Япония, Индия, Иран, САЩ и останалите борещи се за регионално надмощие. Борбите за позиции и влияние в света отново се превърнаха в основна характеристика на международната сцена. Появи се пак и старото съперничество между либерализма и автокрацията, като големите световни сили все повече се групират според характера на режима си... Демокрациите остават разделени и объркани от проблеми – както дълбоки, така и незначителни. Те поставят под съмнение собствените си цели и морал, спорят по проблемите на силата и етиката и сочат една на друга взаимните си неуспехи. Липсата на единство отслаби и деморализира демокрациите в момент, в който те не могат да си позволят това. Историята се завърна и за да я моделират, те трябва да се обединят или други ще го сторят вместо тях.

Робърт Кейган

В тази важна, навременна и прекрасно написана книга Робърт Кейган показва, че “краят на историята” е бил една илюзия. Глобалните предизвикателства днес поставят демокрациите в света на сериозно изпитание. Тази книга е зов за събуждане и трябва да бъде прочетена от политически стратези и действащи политици, експерти и всички онези, които се нуждаят от лоцман в опасните води на геополитиката на XXI век.

Джон Маккейн