В българската историческа наука понятията прабългари, протобългари, древни българи, хунобългари се срещат според личният избор на съответния автор. Употребата на различните названия дава свободата да се влага и различен смисъл в тях. Според автора на книгата "Прабългари или хунобългари" основен принцип за успешното развитие на всяка наука е работата със строго определени точни и верни названия, защото в противен случай се пораждат "разнообразни неправилни и водещи до погрешни представи и изводи" заключения.

В името на точната научна терминология Тачо Танев оспорва не само термина "прабългари", но и употребата на думата "руни", "турски" или "тюркски", "алтайски езици".

Като цяло трудът на Тачо Танев хвърля нова светлина върху фактите, свързани с най-ранната история на българите и предлага нови решения за редица общоприети, но неточни схващания за евразийските народи и държави от ІІ в. пХр. до началото на Дунавско-Балканска България. Тази книга създава добра основа за по-нататъшни проучвания по тази трудна проблематика и несъмнено е от голяма полза за учените. Лесният и достъпен език, на който е написана я прави интересна и за широк кръг от читатели, интересуващи се от българските корени.

Книгата е отличен пример за пътя, по който се търси истината в науката за един много важен за нас българите въпрос, засягащ нашето историческо място всред останалия свят.