Анотация

Тази изключителна книга е резултат на 20-годишни задълбочени научни търсения и открития. За написването й са използвани всички известни или по-малко известни, но напълно автентични исторически извори – цитирани са китайски, персийски, латински, старогръцки, арменски, руски и български летописи, проследени са и последните проучвания в областта на археологията, антропологията, лингвистиката и етнографията.

прочети още ключови думи: �

• Рейтинг: (290)
• Мнения за книгата (2)

• Година на издаване: 2009
• Брой на страници: 638
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 865 грама
• Размери: 21.5x14
• ISBN: 9543216088
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Ревюта

През последните двадесет години историята на древните българи е обект на огромен интерес от страна на масовата читателска аудитория. За съжаление този факт не е доказателство нито за духовното и интелектуално израстване на нацията, нито пък е специфично български феномен. Той е показателен единствено за мащабите на социалната и нравствена криза, в която търсенето на някакво „древно величие“ се превръща в измамно спасение от не толкова величавата реалност ( подобни феномени се наблюдават почти навсякъде в Източна Европа и изключително натрапчиво в Русия). По тази именно причина, преобладаващата част от заглавията, които заляха пазара през последните две десетилетия, бяха всъщност аматьорски, псевдонаучни и дори откровено  налудничави „ изследвания“ на писатели, художници, лекари и други патриоти. Те се противопоставиха на скучната и бедна откъм сензационни разкрития, академична история и бяха посрещнати като същински „божествени откровения“ от масовия читател.

    За да бъдем честни трябва да признаем, че българският читател най-малко има вина за тържесвото на заблудите, на които той е жертва. Професионалната историческа гилдия така и не съумя да произведе продукт, който да има едновременно научна стойност и да бъде достатъчно достъпен за широката публика. Известно положително  раздвижване през последната година настъпи с излизането на заглавия като“Истинската история на българите“ на Иван Петрински, „История vs Псевдонаука“ на Цв. Степанов ( и двете на изд. Сиела), „Българското средновековие. Познато и непознато“ на Пламен Павлов (изд. Абагар).

    „Древните българи“ на Васил Ат. Василев е поредният опит от страна на професионален историк да даде отпор на агресивната псевдонаука. Вероятно най-голямото достойнство на книгата е факта, че тя може да ориентира интелигентния и любознателен читател в морето от проблеми, тези, и интерпретации, свързани с древната история на българите. Ясно са очертани основните проблемни полета, подробно са представени авторите и техните хипотези – както научните, така и ненаучните ( а и хибридните между тях). И всичко това по начин приемлив и достъпен за читател, образован и любопитен, но не  и задължително с диплома за висше историческо образование в джоба. Наистина книгата е предназначена и за специалисти и по думите на самия автор има за цел да ги провокира към дискусия „която да доведе до нови изследвания и публикации“. Сигурна съм, че мнозина от тях ще отправят своите специализирани критики. И все пак. Един от най-големите живи историци на съвремието Норман Дейвис казва, че понякога „стойността на нечетимите академични книжа и невъзможната за смилане изследователска информация е преувеличена“, и  по повод на същите  обича да привежда  цитата, че съдържанието им е “ деветдесет процента вярно и сто процента безполезно“. Да отдадем дължимото на един български историк, който се е постарал да бъде научно коректен, но съвсем не и безполезен.

Флорика Симеонова Велева - Хеликон, Благоевград