Първият дял на това триделно съчинение проследява историята на папството от създаването на Римската епископия до ренесансовите папи от втората половина XV в. Във втория дял са проучени отделни периоди и аспекти от връзките на България с Рим през Средновековието, като изследването е базирано върху публикувани, малко известни и нови извори. Значително място е отделено на онези периоди (втората половина на IX в.; първата половина на XIII в.), когато е съществувала възможност за трайно приобщаване на България в лоното на Римската църква. В третия дял са публикувани в превод различни документи и наративни извори, които илюстрират в голяма степен многообразието на взаимоотношенията.