Една част от текста е посветена на генезиса и движението на прабългарските племена и по-конкретно не техния хунски произход.

Авторът акцентира върху идеята, че Османската империя е пряк наследник на римската универсална доктрина и че като такава тя всъщност е Османо-римска империя. Някои от анализите са опит за историческо обяснение защо България не се е превърнала в класическа европейска държава. Представена е и една концепция под формата на прогноза за обозримото бъдеще пред българския народ в контекста на идеята за потенциалното влияние на България върху световната тюркска общност. Анализирайки византийското деспотично влияние над Балканите и сравнявайки го с Османския универсализъм като защитник на политическата толерантност, авторът внася принципно нов подход в обективната оценка на епохата.