Третият и четвъртият исторически периоди, застъпени в том III, очертават епохата на народа на трако-българите под Римско робство, което трае повече от пет века, и борбите на народа ни за освобождение от владичеството на Римската империя. Тази епоха е представена в книгата „Арих" („Пазителят-на-тайните") - хроники, написани от латинския историк Авила, поместени тук. В този исторически период, обединените борби на тракийските племена стават под ръководството на гетските тракийски династии на Арихите, които повеждат всичките тракийски племена, изтласкани и изселвани методично от Рим на север от река Дунав, и ги обединяват в пред-държавния Съюз на Беси-гетите, известни още като Визи-готи, и в този на Истро-гетите, известни още като Остро-готи, при което успяват да освободят огромни територии от своите поробени от Рим земи, да превземат на два пъти самия град Рим, да основат свои Велики царства на Балканите и по Адриатика, в Панония (Австрия, Унгария и Словения), В Италия, Франция и Испания, като се разпростряли и поселили в обширни области между Британия и Кубратова България при Азовско море, а в последствие основали и Аспарухова България в днешните български земи.

Хрониките на Авила, написани за хан Телерих, хвърлят нова светлина върху много от събитията на онази епоха и поставят тъждественост между траки, гети и „богари", т.е. всички, говорещи богарския тракийски език, който ги обединява в един народ, и поставя началото на употребата на името „българи" и „България".