"

Кратка, точна и суха заповед, според военния устав и стил, а събитието, което предвижда, "ако времето е хубаво", вълнува и досега. Да, времето било хубаво. Художникът Николай Оренбургски е показал слънчев майски ден; редиците на изпънатите в строя млади опълченци; развятото от пролетния вятър Самарско знаме; българските селяни, вдигнали ръка да сторят кръстен знак; групата развълнувани граждани, дошли да видят с очите си този свещен миг...

През април 1877 год. голяма делегация начело с кмета на руския град Самара Ефтим Кожевников и видния славянофил Петър Алабин тръгва за гр. Плоещ, където е българското опълчение. На 23 април делегацията пристига в Москва, където знамето е положено над мощите на св. Алексей, покровител на гр. Самара. Самият император Александър II се покланя на светеца и целува знамето. На 4 май делегацията пристига в Плоещ. Тук тя получава благодарствен адрес от името на българите, живеещи в Румъния и Русия.

На 6 май 1877 год. в 14 ч след обяд започва тържествената церемония. Най-напред знамето се приковава, за да бъде осветено, връчено и развято. Първия пирон заковава главнокомандващият, великият княз Николай Николаевич, след него синът му Николай Николаевич - младши, след тях други високопоставени личности, а после и българи - свещеник Петър Драганов, старият войвода дядо Цеко, изричащ благословии за победа и освобождение на България. След освещаването на знамето главнокомандващият го развява и връчва на командира на опълчението - генерал Николай Григориевич Столетов, а той на младия знаменосец - унтер офицер Антон Марченко.

Това знаме се пази като светиня и досега. Изнася се само на големи празници. Всеки българин знае за него още от началното училище. Много малко българи знаят обаче за едно друго знаме, което е дарено два дни по-късно. На 8 май 1877 год. пред върховния главнокомандващ е представен българинът Иван Параскевов Петков, придружен от четиринадесетгодишната си дъщеря Стиляна. Те даряват за българското опълчение едно знаме от името на българската общност в гр. Браила. Това знаме никога не се развява в боя, но на него съдбата

отрежда непредвидена дълговечност. То става прототип на българското национално и държавно знаме.

Историята на това знаме и на неговите създатели, на четиринадесетгодишната българка, чиито юношески ръце го изработват, също трябва да знае всеки българин още от началното училище.