в с.Сарая, Пазарджишко. Завършил е Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" и аспирантура в Българската академия на науките. Негово дело са над 300 труда по лексикология, ономастика, езикова археология и езикова култура. В ономастиката създава нова дисциплина, наречена ономостична просопография. По-значителни негови дела са книгите: Арумъните от българските Родопи и техният говор; Езикови свидетелства за потурчваниято в българските земи; Големите власи сред българите; Никола Вапцаров, България и българите; Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на диктатора; Западнородопските власи; Трансилванските (седмиградските) българи; Местните имена на Чепинското краище (Велинградско); Лазар войвода; Пазарджик и Пазарджишко в светлината на езиковата археология; Кавказките българи; Възродителни движения и възродителни процеси; Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище, На пусто пладне и др.