"Нашите в Гърция" е пътуване в една друга Гърция, различна от популярните туристически маршрути, по места, където българският турист няма нужда от преводач, защото местните говорят старинен български диалект. Тя е документална, писана е между Гърция и България и се основава на пътни бележки, интервюта и срещи на журналистката по време на пет експедиции в Западна Тракия през 2010-2011.

Таня Мангалакова разказва как родопчани от двете страни на българо-гръцката граница се преоткриват след края на "Студената война" и падането на комунизма през 1989. Едни други се наричат "наши", общуват помежду си на родопски диалект, „нашите" в Гърция го наричат „помацки". Говорът на гръцките помаци е рупски диалект от Централните Родопи и Беломорска Македония. Според българистите това е един от най-старинните български диалекти.

Авторката очертава географията на българския говор сред гръцките помаци, който следва контурите на Родопите в три области - Ксанти, Родопи и Еврос. Първата група българоезични помаци е в областта Ксанти (център град Ксанти или Скеча, както го наричат нашенци), където майчиният език е най-добре запазен. Помаците в района на Ксанти са активни в съхранението на своя фолклор, а също и в неправителствения сектор. Втората група е в областта Родопи (център Комотини, наричан и сега от "нашите" Гюмюрджина). В гюмюрджинските села "нашите" са подложени на силна турцизация. Третата група е в областта Еврос (център Александруполи, наричан и сега Дедеагач), където живеят нашенци къзълбаши, селяни, изповядващи народен ислям. Крайната точка на българския говор в Гръцка Тракия са селата Руса и Гонико, на около 80 км от гръцко-турската граница.