Ричард Форд, пионер в създаването на туристически справочници.

Барцино - наречен с това славно име от римляните, явили се на Иберийския полуостров късно - през 218 г. пр. Хр., бил само етап от

трасето на Виа Аугуста, която свързвала Валенсия с Пиренеите. Няколко века по-късно старият придатък на Рим щял да наложи законите си над региона: неговият „Либре де Консолат де мар” (1279 г.), първи кодекс по морско право, регулирал векове наред обмена между пристанищата на Средиземноморието.

През 711 г. маврите стигнали до полуострова и се настанили за повече

от седем века, но в Барселона пребиваването им траяло едва 80 години.

Франкските крале си възвърнали града след похода на Карл Велики в

Испания. Назначили си верен управител. Когато нормандският нашественик заплашил Франкското кралство, Гифре ел Пилос – Гифре Косматия – тогава управител на Барселона, се притичал на помощ на своя сюзерен Шарл Плешиви. Според легендата храбростта изумила императора и за да се отблагодари на ранения си съюзник, той потопил два пръста в раната му и изрисувал благодарствен знак върху златния си

щит. Четирите кървавочервени линии послужили за герб на смелия ез-

дач и за знаме на цяла една нация. Гифре ел Пилос не се задоволил само

с изграждането на Каталония, династията му била гарант за стабилността на Барселона за шест века.

През 1716 г. „Декрето де Нуева Планта” положил в Барселона нови, предимно кастилски основи. Войските на Филип V оградили града с нова

стена, Сютадела и шахматно разделен квартал - Барселонета.

За да разчупи провинциалната си обвивка, Барселона открила в Аме-

рика спасителната си нишка. Масово внасяла памук и навлязла в индустриалната ера през 1737 г. с отварянето на първата фабрика за басма.

Богато декорираните памучни платове превърнали Барселона в Манчестер на Юга. През 1750 г. полският изглед на „пратс д’индианс” (фабрикантите разстилали платна върху ливадите) контрастирал с разко-

шните частни хотели с неокласически фасади.

Разхождащите се по Рамбла възклицавали пред богатството на Палау де ла Вирейна - резиденция на вдовицата на американски вицекрал.

През 1992 г. правителството използва Олимпийските игри, за да започне рекламна кампания в чуждестранната преса. Там Каталония

се явява като европейска страна, независима от останала Испания. Думата била изречена и всяла смут както у чужденеца, така и у барсело-

неца: „Какво е Каталония? Област, нация или националност, за каквато я признава негласно испанската конституция от 1978 г.?”

Всеки от читателите ще намери своя отговор.